Видин в пътепис от XVII в.: Красиво население, 4700 къщи, 450 дюкяна, 200 бани

Евлия Челеби е пътешественик, роден на 25 март 1611 г. в Цариград. Пътувал при всеки удобен случай, за да разкаже след това за видяното.  Увлечението му по пътешествията и описателната география той обяснява с божието предопределение и разказва как видял на сън „пророк“ и неговите сподвижници и когато трябвало да каже „застъпничество“ (пред бога), той произнесъл – „пътешествие, о пратениче божи“. Като бъдат отхвърлени мистичните сънища, остава реален факт неговата любознателност. Пътува в Кавказ, Багдад и Персия, в Сирия, Мека и Египет, из целия Балкански полуостров, във Влахия, Молдовия, Украйна и Крим, в Унгария, Австрия, Германия и Полша и описва странстванията си в десет тома пътеписи.

През 1663 г. избухнала война мужду Австрия и Търция, в която Евлия Челеби участвал като член на свитата на придворния комендат на везира. Но вместо да върви с войската по главния път от Одрин през Пловдив и София, той се насочил по пътища, през които дотогава не бил минавал: през Казанлък, Шипка, Габрово, Плевен, Враца, Видин за Белград. Този маршрут му дава повод да опише нови земи, но той едва не му струвал живота, тъй като в Стара планина бил нападнат от хайдути и едва се отървал от смъртта.

Предлагаме ви малък откъс от описанието му на Видин (в превод на Стр. Димитров):

„Във Видин има всичко 4700 едноетажни и двуетажни, изградени от камък по стария образец обширни къщи с много стаи, зали, дворци. Всяка от тях е украсена с градина, подобна на градините на Ридван и с лозя: Те са поктири с керемиди, а някои с тънки дъски – това са едни оживени домове. Най-прочути са дворецът на бея, дворецът на Дилявер ага и дворецът на кападуна. Има седем комплекткувани и уредени медресета, в които се дават уроци от сведущи лица.

Само на две места се изучава науката на свещените предания: едното е в Йешилджами, а другото – в Капанджами. Има 11 училища за децата и седем текета. Има две бани за къпане: едната, наричана Чаршийската баня, е покрита с небесносиньо олово, а другата, наричана Чаушка баня, е покрита с керемиди. Освен тях в големите домове има още около 200 бани. Има 3 ханища за припечелващите, които са известни под имената Иенихан (Новия хан), Балджи Кейабхан и Чаушхан. Освен тях има около двадесет хана за гурбетчии и бекяри. Има 450 дюкяна, а на султанския пазар се намират всички ценни стоки. На брега на Дунавана има около 60 магазина за сол и 6 магазии за риба. Домовитите хора измежду жителите му са гостолюбиви и с широко сърце и без гости не сядат на софрата. Всички хора навиват синьо-белотъкани чалми – кой около татарски калпак, кой около граничарски калпак. Румелийският народ пък слага специални за него калпаци. Разхождат се облечени с долами и широки наметала от чоха.

Говори се бошнашки, сръбски, български и влашки езици. Понеже климатът му е приятен, населението му е красиво и привлекателно. Улиците в града са покрити с каменна настилка. В разположената северно от крепостта Горна махала няма чаршия и пазар. Понеже градът се намира на брега на река, всичси къщи имат лозя и градини, басейни и водоскоци. На един час път от града има планина, която е покрита с лозя. Според думите на агата по лозята, всъщност имало 26 000 дюнюма лозя. Ширата и ябълките му са прославени.

Във Видин е сложил главата си султанът на поетите Зафир Челеби. Когато се изграждала тази крепост, той се включил в свитата на султан Баязид Вели и му станал личен сътрапезник. И този съвсем млад красавец, украса на света, си отишъл от света и бил погребан на една площадка близо до основите на крепостта."